Изгубеното в Коледния ден

Има 3 дена до Коледа. И както обичам да казвам, 3 е хубаво число...по много причини. Този път обаче тройката не може да помогне, не може да върне това, което ние всички загубихме.
Коледа винаги е бил, все още е и винаги ще бъде най-страхотният празник, който някога е съществувал. Като символ на раждането, на надеждата, на мечтите, на щастието, Коледа винаги ще живее в сърцето ми. Ще тлее и гори като жигосан белег, поставен ми от детска възраст, който едва ли някога ще може да зарасне. А и не искам! Белезите от ценни моменти, болката от щастието - никога няма да пожелая да ги заменя дори да става въпрос за милиони долари или, както е модерно да се казва сега, за милиони евро.
Загубихме нещо от Коледата. Всички ние. Всеки ден ипращаме поне по едно съобщение, в което призоваваме към подбудата на всички приятели към по-добри чувства, но едва ли сами го мислим. Това е просто отчаян вик за щастие, за любов. И всички се смеят, когато през лятото съм в коледно настроение, но истината е, че не аз съм смешната, а те. Коледното настроение се състои в много повече от жаждата за подаръци. То не е само в зимния декемврийския ден, а живее във всеки от нас в зависимост колко сме силни. То е във вярата в чудеса, в надеждата за нещо по-добро. И някак си оптимизмът винаги се свързва с Коледа, с прелестната светеща елха в снежната нощ и с децата, бягащи около нея и пеещи песни за здраве и щастие. Коледа е повече, отколкото всеки от нас вижда и отколкото някога ще види. Защото всичко прекрасно е невидимо за очите, а е зрящо само за сърцето, което знае какво е истинско съкровище. А никой от нас вече си няма и напонятие.
Коледа отново е близо. Но колко от нас са близо до Коледния дух? Не говоря за партитата с напивания и напушвания. Говоря за надеждата и щастието. Защото Коледата, поне за мен, се вижда в снега, отразяващ цветните игриви светлини, окачени по елхата, състои се в неуморимостта на децата, играещи във същия този снежнобял сняг, който сега е коренно различен, крие се в очите на всеки от нас. Макар и да го крием, коледна надежда живее в сърцата ни. Надежда за по-добър живот, надежда за прекратяване нелепата смърт на хиляди млади хора, надежда за подобровяне живота на милиони хора по света. И Коледа ни помага да повярваме, че всичко това е възможно.
Защо всеки се смее? Какво лошо има в това да търся надежда, па макар и сляпа, във всичко, което правя? Не, в това има сила! Която вие нямате...Коледа е много повече от празник...но само за тези, които вярват в нея!

За родилните мъки на една млада дама

Добър вечер, дами и господа! Вие сте с поредната ни емисия.
Днес, 19 декември 2008 година, една приказка отново завърши с красив край. Шестнадесетгодишна девойка от гр. София за малко да роди в столично такси. По думите на момичето, когато получило първите болки, признак за наближаващото човече, се обадило на такси, което да го закара до близката болница. Както във всяка приказка, обаче и тук имало усложнения - трите протеста, върлуващи този ден из страната, попречиха на младата дама да стигне безпрепятствано до родилното отделение. С помощта на навременната намеса и сътрудничеството на журналисти и полицаи родилката достигна до болницата.
"Дишай, бате, не се безпокой, бате, само дишай! Добре че беше шофьора! Помислих "Мали, ще родя тука!" - разказва героинята ни по-късно пред репортер от БТВ. Бихме искали да благодарим на смелия таксиджия за куража и самообладанието, което е проявил в този критичен момент!
Сега малко по-обширно за гореспоменатите протести. Проведохме анкета, според която столичани не одобряват протестите на студенти, земеделци и еколози, защото, благодарение на задръстването, което са причинили, г-н Бойко Борисов, кмет на община София, е закъснял за работното си място повече, отколкото обикновено. Искрено съжаляваме за несгодата, сполетила г-н Борисов, и призоваваме всички стачкуващи и търсещи правдата люде да вършат тази си дейност през нощта. Молим се само да не се натъкнете на група пияни студенти, невземащи участия в протеста ви, и те да ви пребият до смърт. Също така се надяваме, че няма да попречите на никой от високоуважаваните ни политици, управляващи или други членове на хайлайфа, за което да заплатите със сума, десетократно по-голяма от студентската ви стипендия. Ако разбира се не са ви я отнели заради тринадесетата заплата на Народното ни събрание. Нека силата бъде с вас и вие навреме осъзнаете опасностите, които ви грозят.
И накрая малко радостни новини. От днес управляващите ни излязоха във коледна ваканция, която ще продължи до средата на януари. Одобрение за това не поискаха от никого, но се обзалагам, че всеки ученик и учител, чиято ваканция е 12 дена, ще одобри идеята - кой не дава мило и драго за родината си!? Г-н Пейчев, зам. министър на земеделието, днес обяви, че след кратката почивка той и колегите му бързо ще се завърнат към ежедневните проблеми и бързото им решаване. Трябва да ум окажем честта да му признаем навременното справяне със стачката на земедлците - само за един ден той успя отново да спечели доверието им с красноречиви обещание. Браво, господа министри!
Довиждане от мен, дами и господа! Ще се видим отново, когато държавата ни има какво да каже!