понеделник, 27 октомври 2008 г.

Пипъл, към ту йор сенсиз!

Нека и аз като една образована и модерна балгарка да изразя своята балгарщина! Нали сме в свободна държава, имам право на глас!
Осенението ми дойде, когато вчера се събудих с отвратителен махмурлук, не помнейки нищо от предишната вечер. О, беше ми трудно да изтрезнея, да! А представяте ли си каква беше изненадата ми, когато съвсем случайно по информационни технологии попаднах на клипче в интернет, в което аз съм пияна като кирка и заспивам на масата! Не можех да повярвам, че празната бутилка уиски, намачканите 3 кутии от цигари и кисийката с бял прах (най-вероятно упойващо вещество!) бяха на моята маса. О, аз реших да намеря човека, устроил този съботаж срещу мен! Кой по дяволите си мисли, че е той, че да ме упоява! Няма да загубя репутацията си на тройкаджийка, която не може да чете, заради някакъв пикльо, който си е решил, че ще му е забавно да ме упои и да ме снима! Съботаж! Аз просто не бях пияна...А сега ще се наложи и да бръкна надълбочко, че отново да си очистя честта. Ех, тази нация, излакоми се и тя вече за зелени хартийки!
Знаете обаче аз съм си зодия лъв, не се предавам така лесно. Реших да взема да опровергая слуховете, че съм леко ограничена и глупава, затова в час по английски, когато ме помолиха да чета, аз бях готова да надам глас. Какво съм виновна само че дъхът на съучениците ми е прекалено силен?! Моите телешки очи се насълзяват от такъв дъх! Тюх! ... Сега си помислиха, че рева... Не, просто дишате прекалено дълбоко!
Явно обаче животът е благосклонен към мен - отново опитаха да ми помогнат по английски и по история. Представих се блестящо балгодарение на моя скъпа съученичка. Не бих се справила със задачите, ако не беше тя да ми каже, че "е" е съгласна. Благодарна съм на Господ за такива приятели.
Ето ме мен, върнала благословението на съучениците си, вървя по коридора гордо-гордо. Не си мислете обаче, че съм надута - далеч сте от истината. Гордея се със всичко - от милосърдните ни полицаи до патриотичните ни политици. Колко пъти съм карала, а съм само на 17, и добрите чичковци полицаи не са ме спирали! Дори ми мятаха с усмивка на уста. Но разбира се един приятел веднъж ми разправя как го спрели полицаите за превишена скорост и той им подал веднага една хартийка, и те го пуснали. О, толкова добросъвестни полицаи си имаме в Балгария! САЩ ряпа да яде. А политическите ни лица - нямам думи! Толкова добри хора! Мислят за Балгария и знаят кога кое как да направят. Е, куца им това, че ползата винаги е срещу Балгария, но нищо на този свят не е перфектно. Трябва да се радваме, че поне се появят в залата на Народното събрание - това си е достатъчна работа.
Гордея се аз и с българската история. Макар да не знам какво е станало през 681 г. или 1878 г., или на 22 септември, или кой е хан Крум, аз съм горда. Знаете ли защо? Защото така ми каза учителката по история. А аз като послушно дете слушам и се радвам, и почитам, макар и да си нямам напонятие какво. Но аз знам едно - без 2 юни, денят на славянската писменост и култура, Балгария нямаше да бъде същата. Добре че е Симеон да измисли азбуката ни, какво бихме правили без него? Но представяте ли си, има хора, които и това не знаят! Приказват ми, че някога си Балгария била на 3 морета. Стига глупости, бе! Това да не е САЩ! Не съм аз чак толкова глупава, че да вярвам на всяка дума! Няма сега Балгария на три морета, значи никога не е и имало! Смешковци, само си мислят, че знаят нещо..а са толкова неграмотни!
Ето я обаче нея...тази всезнайка...Уж знаела на английски, а нищо не казва на английски. Използва все някакви странни думи като "етимология", "сараказъм" и "малодушен". Никой не й разбира, а тя си мисли, че е умна...Смее ми се, като й кажа "Пипъл към ту йор сенсиз!", и ми казва, че се пишело "People, come to your senses!" Да бе, тогава сигурно аз не мога да разпозная буква от цифра! Толкова е тъпа! Дано някой й помогне преди съвсем да изкуфее.
Виждате аз съм балгарка! Каквото й да говорят хората, аз съм патриотка и желая турското присъствие в Балгария да бъде възстановено, защото само тогава България процъфтява. Аз съм за турците, а пък нека всеки ми се смее! Аз съм балгарка! А сега трябва да лягам, защото трябва да ставам след 12 часа...Така и няма да ме оставят да се наспя като хората тези даскали!

събота, 18 октомври 2008 г.

Просто спри и се огледай за момент. Поеми глътка въздух, нека съживиш сърцето си. Замисли се къде си, кое е твоето място. Запитай се щастлив ли си и какво още искаш да направиш със живота си. Запитай се целите ти струват ли си да дадеш най-доброто от себе си или вече имаш, каквото ти трябва. Най-вероятно отговорът ти е близо, много близо. Но не е лесен, не и ако не знаеш какво наистина има значение. Тогава просто поемаш по грешната пътека с чисти намерения, докато не стигнеш до правилния път, но вече покварен и омърсен и връщане назад няма. Явно стълбата, към която си се стремял, е водила не нагоре, а надолу.
Толкова много омраза снове по земята. Шава с крака и спъва всички ни. Оплита ни в сложните си мрежи, оставяйки ни без дъх и без сила. И накрая ни превзема, бавно пропивайки ни със своята смъртоносна отрова. Повечето хора вече са заразени завинаги. Всеки търси и иска това, което няма. Не виждайки че може би вече има повече...Може би търси слава, може би търси пари, може би търси нещо, което ти имаш. Представяш ли си какво означава това? Този човек е готов на всичко, абсолютно всичко, за да получи твоето. Може би не защото е по-добро, а защото е твое. Най-вероятно дори ще премине границата, мислейки си, че няма такава. Безскрупулност, лъжи, лицемерие... Всяка дума е преструвка, всяка усмивка - фалш. Уж се издига в очите на всички с умението си да играе игрички с хората, а всъчщност печели врагове. И накрая път право към ада вместо към рая. Пази, Боже, от такива хора! Дано никога не срещнеш такъв човек! Малко вероятно е обаче да се опазиш - "изкачващите се" се увеличават със всеки ден. Рано или късно всеки ще се опари и ще вкуси от тяхната отрова.