Просто спри и се огледай за момент. Поеми глътка въздух, нека съживиш сърцето си. Замисли се къде си, кое е твоето място. Запитай се щастлив ли си и какво още искаш да направиш със живота си. Запитай се целите ти струват ли си да дадеш най-доброто от себе си или вече имаш, каквото ти трябва. Най-вероятно отговорът ти е близо, много близо. Но не е лесен, не и ако не знаеш какво наистина има значение. Тогава просто поемаш по грешната пътека с чисти намерения, докато не стигнеш до правилния път, но вече покварен и омърсен и връщане назад няма. Явно стълбата, към която си се стремял, е водила не нагоре, а надолу.
Толкова много омраза снове по земята. Шава с крака и спъва всички ни. Оплита ни в сложните си мрежи, оставяйки ни без дъх и без сила. И накрая ни превзема, бавно пропивайки ни със своята смъртоносна отрова. Повечето хора вече са заразени завинаги. Всеки търси и иска това, което няма. Не виждайки че може би вече има повече...Може би търси слава, може би търси пари, може би търси нещо, което ти имаш. Представяш ли си какво означава това? Този човек е готов на всичко, абсолютно всичко, за да получи твоето. Може би не защото е по-добро, а защото е твое. Най-вероятно дори ще премине границата, мислейки си, че няма такава. Безскрупулност, лъжи, лицемерие... Всяка дума е преструвка, всяка усмивка - фалш. Уж се издига в очите на всички с умението си да играе игрички с хората, а всъчщност печели врагове. И накрая път право към ада вместо към рая. Пази, Боже, от такива хора! Дано никога не срещнеш такъв човек! Малко вероятно е обаче да се опазиш - "изкачващите се" се увеличават със всеки ден. Рано или късно всеки ще се опари и ще вкуси от тяхната отрова.
събота, 18 октомври 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар