Преди почти две години описах съвременния млад човек като мрачна картина, копие на заобикалящата ни реалност. Допуснала съм грешка. Съвременният млад човек не е такъв - такъв е светът, в който живеем, такива са действията на всички ни. А това прави новите поколения все "по-напреднали и по-напреднали".
Не знам дали все още някой гледа новини. Дори аз не го правя често, въпреки глупавия си стремеж след време да се реализирам в средата на медиите. Случи се така, че отскоро просто попаднах на няколко емисии, които доразвалиха иначе ниското ми мнение за светът в 21 век. Бомбадировки в ивицата Газа, закани за военни действия от страна на Израел, стачки на пакистанци в САЩ, безбройни стачки в нашата родина, скандали с газови водопроводи в Европа...Това прилича на прага на Трета световна война. И колкото и жалко е това да се признае, всички ние, поне тези, които поне малко се интересуват от кончината на света, сме наясно, че такава ще има. С всеки изминал ден уверението ми нараства в тази вече почти не-хипотеза.
Излишно е да се задават въпроси защо, как, кога и къде. Факт е, че светът е пред саморазрушение и виновници все още няма. Не, всъщност по-право е да кажа, че виновник има, но има и страх пред публично признаване на виновника. Страната на мечтите, родината на Холивуд, на световноизвестни актьори и музиканти, идолът на всяка страна, безспорния лидер в контрола на световното положение - всичко това може да бъде наречено с една дума "САЩ". Истина ли беше 11 септември? Вероятно не, а по-скоро бе "оправдано жертване" на хиляди невинни американци и "справедливо обвиняване" на двадесетина невинни хорица, които по някакъв начин някога са навлезли в конфликт с Великите Щати. Оправдани ли бяха всички военни конфликти на Балканите и в Близкия Изток? Отново отговорът е не и в този случай целта не оправдава средствата, защото жаждата за пари и власт, която практически е излишна и ненужна, не може да се нарече цел. Това кара дори да се замислим дали всички истини и факти, които са ни доказвали братята американци, не са просто лъжи. Драги г-н Колев, не дай боже да ги стигнем американците! Не и този им образ. Защото маската, която всички ние виждаме по новините, в шоутата им, дори и във филмите им, е просто фалш, подтикващ ни към желание да се сринем в пропастта заедно с тях, както направихме и през световните войни, само че с немците и великите им тактики. И ако Щатите наистина са толкова велика страна, защо дори и в музиката има т.н. издънки като Еминем и редица други изпълнители? Защо в редица филми се загатва са неправилните решения на управляващи, които не решават само съдбата на народа си, а и съдбата на човечеството? Защо сега американците не ни поведат към ново начало, към свят без кръвополития, омраза, завист, войни, към съществуване с мир и уважение? Отговорът е прост - защото американците са позьори.
Но отговорите на въпросите ни не се състои в политическата сцена. В сърцата ни има нещо много повече от негодувание към нередностите, върлуващи наоколо, и точно тази сила подбужда това негодувание. Не знам какво е, но знам, че същото това чувство се затрива от всеки един човек на земята. Страх, омраза и завист разрушават това, което остана от някогашните убеждения на предците ни и от честта, която напразно се мъчим да браним. Направих грешка, заявявайки тогава, че се боря, когато сега, по-малко от две години по-късно, осъзнавам, че никой вече не се бори. Към какво се стремим? Пари, власт? Ще бъде лъжа, ако някой заяви, че тези неща не го привличат. Парите са добили опияняващата стойност на вещи, които уж водят до уважение. Ненапразно всички се стремят към тях, защото без тях те са ранни пътници към гроба в буквалния смисъл на израза. Но за разлика от комунистичните идеи и демократичните идеи за възнаграждение според труда, парите винаги са идвали според връзките. Много рядко според късмета. И разделението ни според този принцип, ненавистта ни към по-бедните или по-богатите е нелепа и високомерна, защото на никой не му пука в коя класа ще си утре, щом сега си в различна от неговата.
И все пак нещо нравствено ни дели, още преди материалното да се намеси. Прекалено малка съм, за да знам какво е или да го проумея. Навярно никога няма да бъда достатъчно мъдра да го направя. Защото познавам хора, които са живели на едно и също място през целия си живот и са познавали цял живот едни и същи хора, и са щастливи, но познавам и хора, които отскоро живеят на същото това място и се чувстват като жертви. Казват, че приятел в нужда се познава, но също така твърдят, че истински приятели са тези, които са с теб и във възхода ти, защото е лесно да са с теб в мизерията. Те си противоречат. Точно както гласовете в главата ми, които казват, че все още си струва да се опитам да променя нещо тук, в този момент, и тези гласове, които казват, че нещо е загубено преди години и възвръщането му на това място е невъзможно. Точно както съмнението, че всеки гледа собствения си интерес, което всъщност води и до завистта и омразата. Всичко това е прекалено оплетено и сложно за мозъчето на една бъдеща абитиурентка от малко провинциално градче. Поне така твърдят всички.
Въпреки това бунтарството или може би инатът никога не са ми изневерявали и отново не съм съгласна. Всичко това може да спре. Войната и омразата имат своята ахилесова пета, която чака да бъде улучена. Любовта е много по-силна, отколкото всички ние мислим, и крилата, които скоро се надявам да получи, могат без усилие да разпръснат уханието й навсякъде. Приятелите могат фактически наистина да станат приятели и да се вслушват в съветите, да вярват у близките. Но затова не се изисква инат или бунтарство, то е нужно само за твърдение на този все още неосъзнат факт. Изисква се духовна сила и стабилност, която вероятно аз не притежавам, щом противно на думите си не правя нищо по въпроса. Иска се истинска, непокварена любов, която се крие у всички нас.
Четохте ли вестници днес, гледахте ли новини? Ако все още мислите, че светът е мирен, и отказвате да се уверите в това, ви препоръчвам да гледате. Ако не...е, съветът ми е същият. За да просъществува процъфтяващо и напреднало човечество, трябва целият свят да осъзнае грешката си. Което на практика засега е невъзможно. Но какво пък? Инатя се и казвам, че все още нищо не е загубено!
Не знам дали все още някой гледа новини. Дори аз не го правя често, въпреки глупавия си стремеж след време да се реализирам в средата на медиите. Случи се така, че отскоро просто попаднах на няколко емисии, които доразвалиха иначе ниското ми мнение за светът в 21 век. Бомбадировки в ивицата Газа, закани за военни действия от страна на Израел, стачки на пакистанци в САЩ, безбройни стачки в нашата родина, скандали с газови водопроводи в Европа...Това прилича на прага на Трета световна война. И колкото и жалко е това да се признае, всички ние, поне тези, които поне малко се интересуват от кончината на света, сме наясно, че такава ще има. С всеки изминал ден уверението ми нараства в тази вече почти не-хипотеза.
Излишно е да се задават въпроси защо, как, кога и къде. Факт е, че светът е пред саморазрушение и виновници все още няма. Не, всъщност по-право е да кажа, че виновник има, но има и страх пред публично признаване на виновника. Страната на мечтите, родината на Холивуд, на световноизвестни актьори и музиканти, идолът на всяка страна, безспорния лидер в контрола на световното положение - всичко това може да бъде наречено с една дума "САЩ". Истина ли беше 11 септември? Вероятно не, а по-скоро бе "оправдано жертване" на хиляди невинни американци и "справедливо обвиняване" на двадесетина невинни хорица, които по някакъв начин някога са навлезли в конфликт с Великите Щати. Оправдани ли бяха всички военни конфликти на Балканите и в Близкия Изток? Отново отговорът е не и в този случай целта не оправдава средствата, защото жаждата за пари и власт, която практически е излишна и ненужна, не може да се нарече цел. Това кара дори да се замислим дали всички истини и факти, които са ни доказвали братята американци, не са просто лъжи. Драги г-н Колев, не дай боже да ги стигнем американците! Не и този им образ. Защото маската, която всички ние виждаме по новините, в шоутата им, дори и във филмите им, е просто фалш, подтикващ ни към желание да се сринем в пропастта заедно с тях, както направихме и през световните войни, само че с немците и великите им тактики. И ако Щатите наистина са толкова велика страна, защо дори и в музиката има т.н. издънки като Еминем и редица други изпълнители? Защо в редица филми се загатва са неправилните решения на управляващи, които не решават само съдбата на народа си, а и съдбата на човечеството? Защо сега американците не ни поведат към ново начало, към свят без кръвополития, омраза, завист, войни, към съществуване с мир и уважение? Отговорът е прост - защото американците са позьори.
Но отговорите на въпросите ни не се състои в политическата сцена. В сърцата ни има нещо много повече от негодувание към нередностите, върлуващи наоколо, и точно тази сила подбужда това негодувание. Не знам какво е, но знам, че същото това чувство се затрива от всеки един човек на земята. Страх, омраза и завист разрушават това, което остана от някогашните убеждения на предците ни и от честта, която напразно се мъчим да браним. Направих грешка, заявявайки тогава, че се боря, когато сега, по-малко от две години по-късно, осъзнавам, че никой вече не се бори. Към какво се стремим? Пари, власт? Ще бъде лъжа, ако някой заяви, че тези неща не го привличат. Парите са добили опияняващата стойност на вещи, които уж водят до уважение. Ненапразно всички се стремят към тях, защото без тях те са ранни пътници към гроба в буквалния смисъл на израза. Но за разлика от комунистичните идеи и демократичните идеи за възнаграждение според труда, парите винаги са идвали според връзките. Много рядко според късмета. И разделението ни според този принцип, ненавистта ни към по-бедните или по-богатите е нелепа и високомерна, защото на никой не му пука в коя класа ще си утре, щом сега си в различна от неговата.
И все пак нещо нравствено ни дели, още преди материалното да се намеси. Прекалено малка съм, за да знам какво е или да го проумея. Навярно никога няма да бъда достатъчно мъдра да го направя. Защото познавам хора, които са живели на едно и също място през целия си живот и са познавали цял живот едни и същи хора, и са щастливи, но познавам и хора, които отскоро живеят на същото това място и се чувстват като жертви. Казват, че приятел в нужда се познава, но също така твърдят, че истински приятели са тези, които са с теб и във възхода ти, защото е лесно да са с теб в мизерията. Те си противоречат. Точно както гласовете в главата ми, които казват, че все още си струва да се опитам да променя нещо тук, в този момент, и тези гласове, които казват, че нещо е загубено преди години и възвръщането му на това място е невъзможно. Точно както съмнението, че всеки гледа собствения си интерес, което всъщност води и до завистта и омразата. Всичко това е прекалено оплетено и сложно за мозъчето на една бъдеща абитиурентка от малко провинциално градче. Поне така твърдят всички.
Въпреки това бунтарството или може би инатът никога не са ми изневерявали и отново не съм съгласна. Всичко това може да спре. Войната и омразата имат своята ахилесова пета, която чака да бъде улучена. Любовта е много по-силна, отколкото всички ние мислим, и крилата, които скоро се надявам да получи, могат без усилие да разпръснат уханието й навсякъде. Приятелите могат фактически наистина да станат приятели и да се вслушват в съветите, да вярват у близките. Но затова не се изисква инат или бунтарство, то е нужно само за твърдение на този все още неосъзнат факт. Изисква се духовна сила и стабилност, която вероятно аз не притежавам, щом противно на думите си не правя нищо по въпроса. Иска се истинска, непокварена любов, която се крие у всички нас.
Четохте ли вестници днес, гледахте ли новини? Ако все още мислите, че светът е мирен, и отказвате да се уверите в това, ви препоръчвам да гледате. Ако не...е, съветът ми е същият. За да просъществува процъфтяващо и напреднало човечество, трябва целият свят да осъзнае грешката си. Което на практика засега е невъзможно. Но какво пък? Инатя се и казвам, че все още нищо не е загубено!
Няма коментари:
Публикуване на коментар