вторник, 20 октомври 2009 г.

Изливъм си душътъ

И ся без дъ съм пушилъ и без дъ съм съ нашмърквълъ, ми дойдоха няколко ништица да ви кажа...
От де да започнъ... Не, първо ше ви разкажъ една историйка. Много кратка наистина... Имало едно време там някаде в пущинакъ едно градче. Много мънянко. Там живели хора като хора - я завистливи, я толкува оспели, та чак затънъли, я "ни лук яли, ни лук мирисали". Сякви. Там не ставъло нищу по-интересну от клуки, интриги, лажи такива ми ти работи. И аз ся за кво го казвам тва? :?
Ма въпросъ, за който исках да обърнах внимание, е, че... Май забрайх. Кво да напрая, само първа в университета съм. Тъпа съм, ни посищавам лекциите по български език, 'щото ме е срам от минималните ми знания по тоя така труден... как беше думата...... А да! Дисциплина! Труден дисциплина, да! Ся ми са смейти, аз само жалки спициалности кандидаствах, нали съм тъпу същество. Мисля, кат пораснъ да скупявам свине. Някоя циганска кочина шъ ми дойде пирфектно... Ако разбиръ съ не умръ от прустотия... Ама има времи докът пораснъ - даже цял живот ни шъ ми стигни...
Кат не смятъм да почна да са и*ъ със всеки. С ония там индивиди дет съм израснълъ с тях, ша мъ карът по паметници на смени и ше ме спукват. Аз, разбиръ съ, тогава ше съм нашмъркана или напушена, или и двете. Аз без тва не моа, тва ми бяха бакшишите цяло лято. Аз съм ш*бана наркоманкъ, какту убичът да казвът местните. Та, искъм не 30,а 300 евро ин дъ ноуз, за да падът бучки от носът ми. Тъй мий най-яку.. Да изпаднъ в амфету-комъ или а влязъ ф стария ми марихуанен халюцинация. Якуууууууууу!
Ма ко ли си бръщолевя и аз! Си ходя си скупявам свинете май... или да си и*ъ майкътъ... Или да ходя да лъжа някуя "приателкъ", кът приятеля и спи с мене май.. Оф, ма той ми беше племенник... Е*и маа, онуй нещу рот ни признаа. Те ората убоу казъха, чи одим амъ... Шъ земъ дъ ги послушъм. Ша гу качвъм и негу на паметникъ горе.. Мъ той па кола няма.. Дее*а маа, гуляма е шматка.
***
Пееше се в една песен (или рапише), на която ти преди години се смееше: "За тия индивиди, за тия, 'дето сипят по адреса ми обиди - за тях среден пръст и от сърце FUCK OFF!" Да, ти се смееше. Изглежда не си можела да повярваш, че някой е способен да отреже хора от живота си, които не се държат добре с него. Оказа се обаче, че всяко действие си има цена. Плащаме си за абсолютно всичко - добро или лошо. Да, аз щях да си изпатя в парка на бала на Св, но благодарение на приятел се оттървах и благодарение на приятели го превъзмогнах. И си направих и двете матури задоволително добре, без да преписвам, без да ми дават червената папка или зам. директорката да влезе да ми даде есето. А ти... Вие... За момент бяхте на върха... Все още не бяхте променени... Когато всичко започна да се връща!

П.С. Само да отбележа, в първата част съм допускала нарочно правописни грешки. Точно поради тази причина и в понеделник съм си в Стражица - защото си имам някво напонятие от БГ език и култура (благодарение всички знаем на кого), а не защото съм в някаква си жалка специалност. ;) Сайонара, като научите японския, тогава ми кажете, че съм тъпа. :)

Няма коментари: