И ти ли си като всички? Жестокоста и студенината вселиха ли се и в теб? Усмивката ти все още ли е искрена или вече е резултат от твоята превзетост? Ти ли си това или си просто маска?
Ех, де да можех да си отговоря, де да знаех..Как мога да бъда сигурна в неща, които никой не знае? Как мога да се боря, когато сама знам, че е безсмислено? Жалко за човека..Не, не - жалко за човечеството. Ние всички сме такива. И ти, и аз..И всеки друг, който твърди, че не е. Жалко наистина...и иронично. Като малка вярвах, че приказките са реалност, вярвах, че мога да летя, вярвах, че хората са добри и сърдечни, вярвах, че животът прилича на един красив пейзаж...Наивна бях, да, но бях дете. А сега изглежда наивно да вярвам в каквото и да било, дори в това, че след 1 следва 2. Точно тази студенина и жестокост, тази фалшива усмивка, всички тези маски убиха надеждата, заменяйки я с несигурност и предпазливост. Които пък водят до своите си последици, далеч по-тежки, отколкото ми се иска.
Е, животът си е живот, той не е страшен. Може би малко тежък и труден, сложен, може би малко объркан и странен, но все пак такъв е той - многообразен. Какво значение има какво мислиш за него? Какво значение има за хората, които виждат как объркваш живота си, какво ги интересува тях? Какво ще промениш със своето нищо и никакво съществуване? Какво ще промени някой в твоя живот, ако застане до теб? И ти ли не знаеш? И аз така. И май всички така като нас. Е, какво пък? Прави, каквото трябва, пък да става, каквото ще? Ами ако това, което мислиш, че "трябва", е точно това, което "не трябва", тогава какво? Грешка, объркване, недоразумение? Най-вероятно, щом си го осъзнал. И докато се намира някой, който да прощава тези грешки и недоразумения, всичко ще бъде наред. А когато той си отиде...Господ да е помощ!
Обърка се, а? Както обърка и кой си ти. Добре дошъл в живота, бих казала аз! Шоуто едва сега започва, а ти се иска вече да приключва. Ще почакаш малко с мен. Нека изгледаме първо няколко филма, после може би ще започне финалът. Имай търпение, не губи надежда - всеки филм има своя край, както всяко друго нещо на планетата. Търпение, търпение! Изисква време, за да преодолееш болката и да поправиш грешките на лошата страна от твоето аз. Може би ще успееш, само бъди търпелив.
Та разбра ли ме? Сигурно не...Няма проблем, и аз не се разбрах. Не, това не е шега, напълно сериозна съм! Е, хайде, нека оставим за друг път. До тогава само вярвай, човече! Това ще те спаси, нищо друго!