Вижда се човек с някой свой познат или непознат, срещат се, засичат се и погледите им, а всеки доби представа за другия. А колко повече може да научи човек за другите, когато само неговият поглед попадне върху някого...
Ще ви разкажа сега една случка, на която станах свидетелка наскоро. Извинявам се, ако звуча прекалено пряма, и искрено се надявам тези от вас, които не одобряват написаното, да не ме съдят много строго. Все пак какво знам аз, какво разбирам аз?
Юлските дъждове започнаха да зачестяват. През изминалата седмица едва ли и паважът имаше време да изсъхне преди нова струя вода да се изсипе от небето. След поредният за деня дъжд забелязах, че навън започна да изсветлява - явно слънцето се показваше отново. Центърът започваше да се пълни отново, а тъй като нямах възможност да изляза заедно с крилите се досега хора, излязох на терасата да почета - хем по-светло, хем по-свежо. Нямаше и пет минути преди необикновената врява под мен да привлече вниманието ми, а следните думи ме заинтригуваха напълно:
-Вижте! Дори слънцето изгря заради вас!
Странно ухилена, вдигнах поглед от книгата и го насочих надолу към една тълпа, както видях по-късно. Самата тълпа се състоеше все от изтънчени хора - я бизнесмени, я общинари и кметове, я някоя и друга важна клечка като лекари и други такива полезни за обществото души. Облечени все в костюми и елегантни рокли или поли с ризки, всички бяха запалили цигари и говореха оживено на групички, сякаш почиваха от дълго заседание, на което са решавали съдбата на гражданите. От разговорите им се дочуваше по някоя и друга реплика, от която човек лесно придобиваше представа за основата на разговора, но поради високият шум, създаден от тези "важни клечки" и обикновените минувачи, пълни изречения не можеха да се дочуят. Само фрази, гъделичкащи самочувствието, и думи на прекалена учтивост.
След кратко наблюдаване почти всички актьори в моята случка завърлиха фасовете си насред тротоара, без да се замислят колко пълен бе в момента центърът - по това време всички приключваха работа и бързаха всеки по своите си задължения. Извиха се подкани за снимка и фотограф с оплешивяващо теме започна да ги подклажда още повече.
-Не, не тук до никролозите!
Защо?! Ще е толкова подходящо!
В края на краищата строиха се всички пред един храст, но не благодарение на наставленията на фотографа. Заслугата за наредбата принадлежеше на една възпълна жена, която с висок, но мек тон подканваше мнозинството, състоящо се само от хора от мъжкия пол, да се подреди около нея. Стояща в средата, както пчелата-царица стои в кошера си, тя полуотвори устните си, разтегли ги леко и издаде очите си напред - очевидно това бе нейната представа за усмивка.
-Вижте, слънцето изгря заради вас! - същият глас, който привлече вниманието ми в началото, се чу отново, произнасяйки същите думи.
Друга жена стоеше отстрани все още с цигара в ръка. Тя не се присъединяваше към групата за снимка, но и явно не странеше от тях. Види се чувстваше се някак над тяхното ниво, но и същевременно имаше нужда от тяхното одобрение. Ех, ех..
След минутка групата се разпръсна и с груби и неучтиви възгласи всички се заподканяха да си ходят. Тръгна си и фотографът, негодувайки, че летният дъжд го забавил с цели 20 минути.
Неочаквани иронични и укоряващи мисли нахлуха в мозъка ми. Драги ми представители на обществото! Това ли е вашата представа за поведение на публично място? Това ли е вашата представа за отношенията ви с колеги, познати, приятели и въобще всички около вас? Жалко, жалко...
Съжалявам, че ви занимавам с тези изтънчени хора и ви запознавам с впечатленията ми за техните маниери и държание. Мисля, че не е нужно да правя изводите, за които и сами можете да се досетите - хората са лесно-предсказуеми. С всичко това целя да ви кажа само едно - бъдете себе си и не се срамувайте от това, което сте! Няма нужда да се натискате на чуждия пол, за да постигнете нещо. Няма нужда да се подмазвате на хората, за да получите подкрепа. Няма нужда да се обличате в скъпи и маркови дрехи, щом по характер сте си селяни. Всичко това просто е излишно.
По-добре бъдете никой, но себе си. Не бъдете богат, нито известен. Не бъдете важна клечка, нито бизнесмен. Бъдете, каквито сте без маска, за да не ви се смее след време някое дете от терасата.
Ще ви разкажа сега една случка, на която станах свидетелка наскоро. Извинявам се, ако звуча прекалено пряма, и искрено се надявам тези от вас, които не одобряват написаното, да не ме съдят много строго. Все пак какво знам аз, какво разбирам аз?
Юлските дъждове започнаха да зачестяват. През изминалата седмица едва ли и паважът имаше време да изсъхне преди нова струя вода да се изсипе от небето. След поредният за деня дъжд забелязах, че навън започна да изсветлява - явно слънцето се показваше отново. Центърът започваше да се пълни отново, а тъй като нямах възможност да изляза заедно с крилите се досега хора, излязох на терасата да почета - хем по-светло, хем по-свежо. Нямаше и пет минути преди необикновената врява под мен да привлече вниманието ми, а следните думи ме заинтригуваха напълно:
-Вижте! Дори слънцето изгря заради вас!
Странно ухилена, вдигнах поглед от книгата и го насочих надолу към една тълпа, както видях по-късно. Самата тълпа се състоеше все от изтънчени хора - я бизнесмени, я общинари и кметове, я някоя и друга важна клечка като лекари и други такива полезни за обществото души. Облечени все в костюми и елегантни рокли или поли с ризки, всички бяха запалили цигари и говореха оживено на групички, сякаш почиваха от дълго заседание, на което са решавали съдбата на гражданите. От разговорите им се дочуваше по някоя и друга реплика, от която човек лесно придобиваше представа за основата на разговора, но поради високият шум, създаден от тези "важни клечки" и обикновените минувачи, пълни изречения не можеха да се дочуят. Само фрази, гъделичкащи самочувствието, и думи на прекалена учтивост.
След кратко наблюдаване почти всички актьори в моята случка завърлиха фасовете си насред тротоара, без да се замислят колко пълен бе в момента центърът - по това време всички приключваха работа и бързаха всеки по своите си задължения. Извиха се подкани за снимка и фотограф с оплешивяващо теме започна да ги подклажда още повече.
-Не, не тук до никролозите!
Защо?! Ще е толкова подходящо!
В края на краищата строиха се всички пред един храст, но не благодарение на наставленията на фотографа. Заслугата за наредбата принадлежеше на една възпълна жена, която с висок, но мек тон подканваше мнозинството, състоящо се само от хора от мъжкия пол, да се подреди около нея. Стояща в средата, както пчелата-царица стои в кошера си, тя полуотвори устните си, разтегли ги леко и издаде очите си напред - очевидно това бе нейната представа за усмивка.
-Вижте, слънцето изгря заради вас! - същият глас, който привлече вниманието ми в началото, се чу отново, произнасяйки същите думи.
Друга жена стоеше отстрани все още с цигара в ръка. Тя не се присъединяваше към групата за снимка, но и явно не странеше от тях. Види се чувстваше се някак над тяхното ниво, но и същевременно имаше нужда от тяхното одобрение. Ех, ех..
След минутка групата се разпръсна и с груби и неучтиви възгласи всички се заподканяха да си ходят. Тръгна си и фотографът, негодувайки, че летният дъжд го забавил с цели 20 минути.
Неочаквани иронични и укоряващи мисли нахлуха в мозъка ми. Драги ми представители на обществото! Това ли е вашата представа за поведение на публично място? Това ли е вашата представа за отношенията ви с колеги, познати, приятели и въобще всички около вас? Жалко, жалко...
Съжалявам, че ви занимавам с тези изтънчени хора и ви запознавам с впечатленията ми за техните маниери и държание. Мисля, че не е нужно да правя изводите, за които и сами можете да се досетите - хората са лесно-предсказуеми. С всичко това целя да ви кажа само едно - бъдете себе си и не се срамувайте от това, което сте! Няма нужда да се натискате на чуждия пол, за да постигнете нещо. Няма нужда да се подмазвате на хората, за да получите подкрепа. Няма нужда да се обличате в скъпи и маркови дрехи, щом по характер сте си селяни. Всичко това просто е излишно.
По-добре бъдете никой, но себе си. Не бъдете богат, нито известен. Не бъдете важна клечка, нито бизнесмен. Бъдете, каквито сте без маска, за да не ви се смее след време някое дете от терасата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар