Последици

Предполагам, че ще запомня 3.07.2008 година като прокобен ден. Едва ли някога съм преживявала нещо по-драматично. А което е най-кофти, не знам дали вината е в мен, не знам дали аз съм предизвикала тази катастрофа или просто действията ми са били последната капка, която преля чашата на истината.
Мисля, че чувството ми да бъда винаги честна, откровена и пряма ми вреди повече, отколкото помага. Вчерашният ден абсолютно и напълно го доказва. Думите, които написах на всички и за всички...Според мен е истината, според някои не е. Но истината горчи, всеизвестно е, че хората предпочитат лъжите, защото те са това, в което им се иска да бъдат. Идеята ми не беше да нараня хората. Не беше и да "насоля" никого. Нито да се направя на интересна. Исках просто да бъда чута. Защото от опит знам, че когато говоря, хората почти не слушат. Не от незаинтересованост или някаква друга причина - просто така е устроена човешката душа, да не възприема, докато сама не разбере нещо. Затова и създадох този блог - да напиша това, което никой не чува. Защото ако всичко, което е написано тук, бе изказано на живо, едва ли щеше да повлияе толкова или да причини такива последици.
Сега някои ме съдят за решението ми да открия истината, каквато е, а не каквато я виждам аз или някой друг. Някои вземат думите присърце и вероятно завинаги ще ги носят със себе си. Някои се осъзнават и виждат какво е можело да бъде, ако просто се вслушваха от време на време. Вече няма значение. Ако съм успяла да променя нещо или някого, тогава целта ми е изпълнена успешно. Ако не съм...Значи просто трябва да приема факта, че не съм непобедима и има неща, които просто не са в силата ми да променя. А нямам намерение вече да се боря за изгубени каузи. Както нямам намерение и да се извинявам за действията си.
Сега, ако някой се чуди защо въпреки всичкото, което стана вчера, продължавам да публикувам тук, мога да кажа само едно - вече започнах по този начин да изразявам мнението си и очевидно има ефект. Тогава няма никакъв смисъл да го променям. :)