"Какви времена! Каква стана тя..."
Питам се какво става. Едва ли някой може да ми каже. Едва ли може да се даде смислено обяснение на това явление, наречено "живот". Защо става така? Когато всичко е перфектно, идеално, винаги се намира начин нещо да се скапе. Винаги...
Мисля си, че човек просто иска да бъде оценен, да бъде желан и специален. Той скита, търсейки истинската си същност, за да знае какво да покаже на света. Уплашен, че може да не е достатъчен за хората, слага маската на непукист, на някой, който предпочита да бъде самотен, но невредим, отколкото да рискува да се разкрие, себе си и сърцето си, и да бъде обикнат. Страх, който променя целият му живот. И все пак човек не се бори с него и казва, че не бои, казва, че това е лъжа.
Но докъде ни води всичко? До какво ще стигнем, ако продължаваме в същия дух? Колко още въпроси ще останат без отговор, колко проблеми ще останат неразрешени, колко лъжи съдържат в себе си истината, която търсим? Едва ли някой може да ми каже. Питам се какво става. Питам се как да постъпя...А отговорът снове някъде из сърцето и чака да бъде открит, чака да бъде изровен изпод цялата бъркотия. Защо не чувам гласа? Защо не виждам картинката?
А каква стана тя? Какво мислиш ти? Искаш ли помощ? Аз да. Едва ли някой може да ми отговори...