"И на следващия ден слънцето отново изгря, Земята се въртеше и аз щях да бъда добре..."
Дали? Дали когато и последната цел, всичко ще бъде наред? Дали когато се сгромолиш с трясък и злорадството е единствената реакция, всичко е наред? Дали когато стигнеш дъното, наистина няма накъде да вървиш, освен нагоре?
Може би. Несигурността не дава отговори, неопитността не може да извлече поука. Проверката ли е номерът? Има ли смислена причина за цялата тази пропаст, която зее? Къде са новите две врати, щом тази вече е полузатворена? Защо са всички тези въпроси, когато така или иначе отговорът ще се мени с всяка седмица?
Никой ли не ти е казвал, че животът не е честен? Кълна се, понякога тази несправедливост е направо нелепа. По-нелепо е обаче отношението на хората към нея - някои пропадат, някои се радват. И просто е устроен светът - с въпроси без отговор, критика срещу борбата и вечно недоизказани мисли...