В този момент непознати мисли започнаха да се гонят из съзнанието ми като хора, търсещи подслон и защита по време на война. Невъзможно е да намериш покой, когато самият ти не знаеш какъв точно покой търсиш. Фойерверки избухва в главата ми и беше шумно, много шумно, в пълен контраст с тихата, свежа ноемврийска нощ. Звездите винаги изглеждат толкова спокойни... защо човек рядко се извисява до тях? Предпочита да гори в огъня, отколкото да плува в спокойните води на океана. Или пък е точно обратното - предпочита да се бори с високите помитащи го вълни, отколкото да чувства топлината на пламъка. Значи ли това, че всяко хубаво нещо има своята черна страна, както и че във всеки дявол един ангел чака да бъде открит? И какви са тези ангели и дяволи, какви са тези сравнения? Защо си усложнявам и без това сложния живот, вкарвайки уж философски теории, за които се предполага, че ще внесат яснота в размитите очертания на ситуацията, а просто не се спусна по течението? И ето пак! ... В природата на човека е явно... Да се занимава с глупости, когато може да се насочи директно към проблема, като объркания превод по японски например... Или с кой влак да се прибере на следващия ден. И липсата на отговор насажда напрежение у теб и поражда раздори с околните. Защото импулсивното не е присъщо на един възрастен човек със заеми, чиято аларма е нагласена за 5 сутринта. Тази разлика се оказва пагубна понякога... за следващия час, в който и двете страни ще похабят достатъчно нервни клетки, които можеха да си спестят за нещо по-важно. Като как може еди-кой си да бъде еди-какъв си? Да бе..

Ама не издържам вече! Правя си тенджерка спагети и се отдавам на 2 часа OTH терапия - някак проблемите в което и да било шоу  в момента ми изглеждат по-реалистични.. Току виж после мозъкът ми може да ми позволи да подраскам канджита около час или още по-добре - да ги запомня. Мечти, мечти.. Какво лошо? Винаги те ще си останат най-красивата част от нас, която ще бъде пълно описание на онова скрито Аз, което толкова ревностно пазим... и толкова безсмислено съответно, защото то е най-доброто ни Аз. Все пак истината винаги е най-добрият вариант. 

Е не, не мога вече! Стига толкова, че котлонът ще угасне и преди да се усетя, от мен ще останат само парчета плът или кости (представата ми не е ясна отново!) вследствие на експлозията на газова бутилка, причинена по невнимание от изпаткал японист, както ще гласи докладът на дежурния полицай.

Никога не ме забравяй

Когато е студено и мрачно, небето е навъсено и в душата ти вали, знай, че аз ще съм в слънчевите лъчи, които всеки момент ще озарят и най-закътаното местенце и ще разсеят всеки облак. Ще бъда в този дългоочакван приток на светлина, който ще те накара да се усмихнеш отново. Ще бъда в утринното слънце, което измества макар и красивата луна, за да ти донесе още един ден, изпълнен с любов. Ще бъда дори в мъждивата лампа, която вечер ти позволява чрез силата на словото да се пренесеш в нови, непознати и мистериозни вселени или в до болка познати, но все така желани светове. Аз съм в светлината.
Когато си изморен и сякаш вече едвам смогваш, смазан от собствени и чужди товари, ще бъда във водата, стичаща се по изнуреното ти лице, която възвръща свежестта ти. Ще бъда във величието на Ниагара, в красотата на морския залез, за да можеш да черпиш от мен сили. Ще бъда в реката, която те кара да бъдеш отново жив и жизнен като нея. Ще бъда във вълната, която ще те понесе към мечтите, към света, който сам бленуваш. Ще бъда във всяка капка, която утолява жаждата ти. Аз съм във водата.
Когато се задушаваш и единственото ти желание е да дишаш отново, аз ще бъда в първата ти глътка въздух, която те връща към живота. Ще бъда в обнадеждаващия дъх на ранното слънчево утро, ще бъда в приятния аромат на липата през пролетта, ще бъда в навяващия стари спомени въздух на някое съкровено за теб място. Ще бъда в теб до последния ти миг. Аз съм във въздуха.
Когато се чудиш къде да стъпиш, къде да се хванеш, изкачвайки поредния връх, ще бъда във всеки сантиметър , до който се докоснат краката и ръцете ти. Ще бъда в плодородната почва, от която никнат цветя, които да направят живота ти по-красив. Ще бъда в цепнатината, 0т която извира лъкатушещата река, следваща те по пътя ти, за да те защитава с водната си сила. Ще бъда в извисяващите се скали, в близките хълмчета, на които ще се любуваш. Ще бъда във всяка твоя стъпка, за да съм сигурна, че винаги ще си стабилен. Аз съм в земята.
Когато ти е студено и студът превзема не само тялото, но и душата ти, аз ще бъда в пламъка, който ще те сгрее. Ще бъда в буйния огън в камината на зима, който те кара да се чувстваш спокоен и защитен. Ще бъда в играещото пламъче, което танцувайки прогонва тъмнината. Ще бъда силна като пожар, за да можеш винаги да се опираш на мен, но никога няма да те опаря. Аз съм в огъня.
Чувстваш ли ме на лицето си? Усещаш ли ме около теб? Чувстваш ли ме как туптя в гърдите ти? Никога не ме забравяй!