сряда, 3 ноември 2010 г.

Никога не ме забравяй

Когато е студено и мрачно, небето е навъсено и в душата ти вали, знай, че аз ще съм в слънчевите лъчи, които всеки момент ще озарят и най-закътаното местенце и ще разсеят всеки облак. Ще бъда в този дългоочакван приток на светлина, който ще те накара да се усмихнеш отново. Ще бъда в утринното слънце, което измества макар и красивата луна, за да ти донесе още един ден, изпълнен с любов. Ще бъда дори в мъждивата лампа, която вечер ти позволява чрез силата на словото да се пренесеш в нови, непознати и мистериозни вселени или в до болка познати, но все така желани светове. Аз съм в светлината.
Когато си изморен и сякаш вече едвам смогваш, смазан от собствени и чужди товари, ще бъда във водата, стичаща се по изнуреното ти лице, която възвръща свежестта ти. Ще бъда във величието на Ниагара, в красотата на морския залез, за да можеш да черпиш от мен сили. Ще бъда в реката, която те кара да бъдеш отново жив и жизнен като нея. Ще бъда във вълната, която ще те понесе към мечтите, към света, който сам бленуваш. Ще бъда във всяка капка, която утолява жаждата ти. Аз съм във водата.
Когато се задушаваш и единственото ти желание е да дишаш отново, аз ще бъда в първата ти глътка въздух, която те връща към живота. Ще бъда в обнадеждаващия дъх на ранното слънчево утро, ще бъда в приятния аромат на липата през пролетта, ще бъда в навяващия стари спомени въздух на някое съкровено за теб място. Ще бъда в теб до последния ти миг. Аз съм във въздуха.
Когато се чудиш къде да стъпиш, къде да се хванеш, изкачвайки поредния връх, ще бъда във всеки сантиметър , до който се докоснат краката и ръцете ти. Ще бъда в плодородната почва, от която никнат цветя, които да направят живота ти по-красив. Ще бъда в цепнатината, 0т която извира лъкатушещата река, следваща те по пътя ти, за да те защитава с водната си сила. Ще бъда в извисяващите се скали, в близките хълмчета, на които ще се любуваш. Ще бъда във всяка твоя стъпка, за да съм сигурна, че винаги ще си стабилен. Аз съм в земята.
Когато ти е студено и студът превзема не само тялото, но и душата ти, аз ще бъда в пламъка, който ще те сгрее. Ще бъда в буйния огън в камината на зима, който те кара да се чувстваш спокоен и защитен. Ще бъда в играещото пламъче, което танцувайки прогонва тъмнината. Ще бъда силна като пожар, за да можеш винаги да се опираш на мен, но никога няма да те опаря. Аз съм в огъня.
Чувстваш ли ме на лицето си? Усещаш ли ме около теб? Чувстваш ли ме как туптя в гърдите ти? Никога не ме забравяй!

Няма коментари: