В този момент непознати мисли започнаха да се гонят из съзнанието ми като хора, търсещи подслон и защита по време на война. Невъзможно е да намериш покой, когато самият ти не знаеш какъв точно покой търсиш. Фойерверки избухва в главата ми и беше шумно, много шумно, в пълен контраст с тихата, свежа ноемврийска нощ. Звездите винаги изглеждат толкова спокойни... защо човек рядко се извисява до тях? Предпочита да гори в огъня, отколкото да плува в спокойните води на океана. Или пък е точно обратното - предпочита да се бори с високите помитащи го вълни, отколкото да чувства топлината на пламъка. Значи ли това, че всяко хубаво нещо има своята черна страна, както и че във всеки дявол един ангел чака да бъде открит? И какви са тези ангели и дяволи, какви са тези сравнения? Защо си усложнявам и без това сложния живот, вкарвайки уж философски теории, за които се предполага, че ще внесат яснота в размитите очертания на ситуацията, а просто не се спусна по течението? И ето пак! ... В природата на човека е явно... Да се занимава с глупости, когато може да се насочи директно към проблема, като объркания превод по японски например... Или с кой влак да се прибере на следващия ден. И липсата на отговор насажда напрежение у теб и поражда раздори с околните. Защото импулсивното не е присъщо на един възрастен човек със заеми, чиято аларма е нагласена за 5 сутринта. Тази разлика се оказва пагубна понякога... за следващия час, в който и двете страни ще похабят достатъчно нервни клетки, които можеха да си спестят за нещо по-важно. Като как може еди-кой си да бъде еди-какъв си? Да бе..

Ама не издържам вече! Правя си тенджерка спагети и се отдавам на 2 часа OTH терапия - някак проблемите в което и да било шоу  в момента ми изглеждат по-реалистични.. Току виж после мозъкът ми може да ми позволи да подраскам канджита около час или още по-добре - да ги запомня. Мечти, мечти.. Какво лошо? Винаги те ще си останат най-красивата част от нас, която ще бъде пълно описание на онова скрито Аз, което толкова ревностно пазим... и толкова безсмислено съответно, защото то е най-доброто ни Аз. Все пак истината винаги е най-добрият вариант. 

Е не, не мога вече! Стига толкова, че котлонът ще угасне и преди да се усетя, от мен ще останат само парчета плът или кости (представата ми не е ясна отново!) вследствие на експлозията на газова бутилка, причинена по невнимание от изпаткал японист, както ще гласи докладът на дежурния полицай.