"Понякога, когато си млад, мислиш, че нищо не може да ти навреди. Сякаш си непобедим. Целят ти живот е пред теб и имаш големи планове. Големи планове...Да намериш перфектната половинка, този, който те допълва. Но докато ставаш по-голям, осъзнаваш, че не винаги е толкова лесно. Няма да ти отнеме целия живот да осъзнаеш, че плановете, които си правил, са просто планове. Накрая, когато гледаш назад вместо напред, ти се иска да повярваш, че си постигнал повечето от това, което животът ти е предоставил. Иска ти се да вярваш, че ще оставиш нещо добро след себе си. Иска ти се всичкото да значеше нещо."
И някой ден ще погледнеш назад, търсейки неща, които си изпуснал, искайки да се върнеш назад. Ще се огледаш и ще видиш какво нямаш. Ще погледнеш напред и ще се опиташ да откриеш какви неща искаш да имаш най-много в живота си, и ще си обещаеш, че се опиташ да ги вземеш. Ще знаеш, че няма да е лесно, но най-трудното нещо няма да бъде да ги получиш. Ще бъде да вярваш в тях така, както когато си бил млад. Както когато си бил млад...
За какво мечтаеш? Какво не искаш? Имаш ли го или вече го изгуби? Можеш ли да си го върнеш или можеш ли въобще да го вземеш? Защото ако можеш, направи го докато все още можеш, докато си млад. Когато пораснеш, вече няма да си непобедим...няма да можеш да бъдеш...И животът няма да е пред теб вече, той не те чака. Плановете ще бъдат трудно осъществими, възможностите ще са рядкост. Направи го докато можеш. Направи го, защото никой друг няма да го направи вместо теб!
петък, 27 юни 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар