Крушите не могат да бъдат ябълки

Когато една круша се опита бъде ябълка, от нея няма да стане нищо повече от круша. Дори някой да я боядиса, да я разреже в подходяща форма, крушата си остава круша и нищо повече.
Но да предположим, че все пак крушата заприлича на ябълка. Докара външен вид и всичко и я приемат сред крушите и ябълките като ябълка. И тя започне дори да се опитва да се държи като ябълка. Един ден обаче, когато вече е есен, настане време да се режат ябълките и въпросната круша също попадне в кофата. При разрязването какво мислите ще стане? Да, "ябълката" се оказва круша и в края на краищата се връща там, откъдето е тръгнала.
Нека обаче не говоря с недомлъвки. Въпросът е много по-дълбок от това колко една круша може да бъде ябълка. Защото светът е изпълнен с такива "ябълки", които са круши, или направо казано - хора с маски. Хора, които се стремят към неща, които не им прилягат. И недай се боже да ги вземат! Тогава светът ще изглежда тесен за егото им. Но денят на разрязването ни чака всички - тогава ще се разбере кой е круша и кой е ябълка.