петък, 27 юни 2008 г.

Някои хора ще кажат, че ме познават, ще кажат, че знаят какво обичам да правя и че знаят коя съм аз. Никой обаче няма да е напълно прав. Никой не се разкрива напълно на някого, особено когато не е сигурен какъв е човекът, който стои отсреща, и какво би могъл да направи той. Аз също не бих го направила!
Не съм сигурна, че винаги съм права. Поне се опитвам да направя това, което е най-добре не само за мен, а за всички ви. Съжалявам, ако понякога не успявам, но не съм перфектна, никой не е. Съжалявам, ако не винаги се усмихвам и не казвам какво ми е и как се чувствам, или ако направя грешка. Поне не се опитвам да бъда някоя, която определено не съм - аз съм това, което виждате всеки ден. Такава съм и, ако се променя, това ще бъде заради мен. Защото аз мисля така. Не защото вие сте ми казали.
Едно време бях човек, на когото се възищавам. Бях онова дете, което вечно бе усмихнато и бе готово да помогне на когото и да е. Но сега разбирам, че ако продължавам да бъда това дете, няма да успея в живота. Хората мразят тези, които не могат да отвърнат на удара. Опитват се да сломят най-слабите, да разбият сърцата им и да ги накарат да извършат акт на отчаяние. Пораснах. Надраснах себе си. Надраснах и тази омраза и жестокост. Станах независима...Не казвам, че никога няма да ми е нужна помощ, защото, повярвайте ми, всички се нуждаем от помощ. Казвам само, че не мисля, това, което всички искат да мисля; не правя това, което всички искат да направя; не говоря това, което искат всички да кажа. Казвам, че съм това, което съм, и го показвам всеки ден с действията и думите си. Градя живота си по начина, по който искам, защото аз така избрах.
И ако за вас това е грешно, ако ме мразите за това, което съм, тогава продължавайте! Аз няма да се променя. Няма да се пречупя под вашия натиск. Няма да стана една от вас. Няма да бъда като вас - мразеща, разделяща и съсипваща всеки. Аз просто...бих искала да живея живота си...както искам аз...без вас в него!
Затова, ако все още си мислите, че ме познавате, по-добре си променете мнението. Защото не знаете на какво съм способна. Не знаете нищо за мен. Точно както на мен не ми пука за вас. Виждате само малка част от мен, която е просто повърхността. Но никога няма да достигнете до сърцето ми...Никога няма да ме опознаете. Защото, ако успеете, ще знаете как да ме нараните. Аз не искам това. Аз няма да го позволя!